Източник
Устна памет на Ъглен, както е записана в българското съдържание на сайта
Един източник и всичко, което сайтът е извел от него. Страницата съществува, за да може всяко твърдение да бъде проследено до мястото, откъдето идва — и за да се вижда докъде стига този източник и къде свършва.
Устна местна памет от землището на Ъглен, предадена в разказите на сайта (раздел „История и местна памет“). Първичните записвачи и архивните сигнатури не са установени. — с неустановен произход
Това е най-слабият източник в регистъра и е отбелязан като такъв. Разказите тук се предават така, както се разказват в селото; текстът на сайта споменава учители и краеведи от 20-те и 30-те години на XX век и регионални архиви, но не назовава нито един конкретен сборник, сигнатура или информатор. Докато това не бъде направено, всяко твърдение, което почива само на този източник, е „предава се“ или „несигурно“ — никога „проверено“. Записването на устната памет от назовани, съгласили се информатори, с дата, е отделна и предстояща работа.
Според публикувани сведения в Ъглен е роден писателят, публицист и фейлетонист Трифон Кунев (1880).
Според местните разкази Червена стена е скален венец над каньона на Вит край Ъглен и панорамна точка към долината.
Според местните разкази Дупката е естествена скална арка над река Вит в землището на Ъглен.
Според местните разкази в Ъглен се разказва предание, че в най-дълбоките пещери и под скалните козирки някога живеели „мълчаливи човеци“, които не палели огън с дим, за да не ги видят духовете на планината, и се хранели с речни миди, див лук и месо от горски животни.
Според местните разкази според старо местно предание селището първоначално се наричало „Иглен град голяма“ — заради острите скални игли и зъбци над реката.
Според местните разкази Рачков вир е речен вир на Вит в землището на Ъглен, под варовиковите скали.
Според местните разкази църквата „Св. Архангел Михаил“ се сочи като построена през 1888 година — най-ранната конкретна дата за сграда в селото.
Според местните разкази Слончето е скална форма над долината на Вит край Ъглен, наречена по силуета си.
Според местните разкази името е местно и описателно; то е част от фолклорния пейзаж на селото, а не официално топонимично название.
Според местните разкази църквата „Св. Архангел Михаил“ в Ъглен се сочи като построена през 1888 година.
Според публикувани сведения Трифон Кунев е български поет, писател, публицист и фейлетонист, роден през 1880 година в село Ъглен.
Според публикувани сведения след 1944 година Кунев е подложен на преследване и преминава през лагерите.
Според местните разкази в Ъглен се разказва предание, че първите земеделци в долината направили първата си бразда там, където реката прави най-острия си завой под скалата, вярвайки, че земята там е „целуната от вождовете на подземния свят“, защото изворите излизали направо от скалните недра и носели живот и в суша.
Според местните разкази най-ранните писмени следи от името се свързват с османските данъчни регистри на Никополския санджак от XV–XVI век.
Според местните разкази в землището на селото има местности „Селището“ и „Старо село“, където хората са живели по-близо до пещерите и скалите, преди селото да слезе към речните тераси.
Според местните разкази каньонните стени в този участък се описват като високи на места до около 100 метра.
Според местните разкази варовиците, в които е врязан каньонът на Вит при Ъглен, се описват като отложени в плитко море през долната креда.
Според местните разкази река Вит прави в този участък специфични меандри, които се свързват с по-стари тектонски разседи.
Според местните разкази под коритото на реката и под скалните масиви се описва мрежа от подземни сифони и сухи галерии, която не е напълно картирана.
Според местните разкази дълбокият каньон и пещерните извори създават местен микроклимат, с който се свързва запазването на реликтна растителност.
Според местните разкази арката се описва като изградена от същите варовици, които оформят скалните форми в Карлуковския район.
Според местните разкази по терасите над реката в Луковитско се съобщава за следи от къснонеолитни работилници за обработка на кремък.
Според местните разкази кремъчните конкреции, вложени в местните варовици, се описват като висококачествена суровина за остриета, ножове и стрели.
Според местните разкази Калето е местност над долината на Вит край Ъглен, свързвана в местната памет с укрепление и със старите пътища по долината.
Според местните разкази варовиците в района се описват като принадлежащи към ломешките и априлските пластове, предимно от долната креда.
Според местните разкази в ранни османски данъчни регистри (тефтери) на Никополския санджак от XV и XVI век селото се споменава под различни фонетични варианти на името.
Според местните разкази данъците се описват като плащани главно в натура — жито, дребен добитък и пчеларство.
Според местните разкази местната памет свързва с този период и трагедия в местността Селището.
Според местните разкази около скалните арки и пещерите в района се съобщава за отделни фрагменти праисторическа керамика, отнасяни към халколита и ранната бронзова епоха.
Според местните разкази пещерите се описват като временни убежища на ловци и ранни скотовъдци.
Според местните разкази алувиалните тераси край Вит се сочат като почвите, позволили първите опити със земеделие в долината.
Според местните разкази през по-спокойните десетилетия на XIX век селото слиза от височините към по-обширните тераси около реката, където условията за земеделие са по-добри.
Според местните разкази местната памет свързва строежа с почит към загинали жители на селото, жертви на набези през османския период.
Според местните разкази през желязната епоха долината попада в земите на тракийското племе трибали.
Според местните разкази труднодостъпните скални тераси се описват като използвани за светилища на открито, свързани с култове към водата и скалата, както в съседния Карлуково-Искърски район.
Според местните разкази карстовите извори в района се описват като почитани за лековити.
Според местните разкази в участъка при Ъглен реката тече през варовиков каньон и прави тесни меандри, които се свързват с по-стари тектонски разседи.
Според едно обяснение името идва от въглищарството: залесеният някога каньон на Вит е поддържал производство на дървени въглища, а пещите и залежите са дали името на селището.
Според другото обяснение името идва от скалния релеф: над реката се извисяват остри варовикови зъбци и игли, заради които първите заселници наричали мястото „Иглен“ — мястото около иглите.